Print Shortlink

Станислава Димитрова: „Благодаря на треньорките си и на хората, които ме подкрепяха”

Хандбалистката на „Етър-64” Станислава Димитрова спечели убедително първото място в анкетата на Община В. Търново и стана Спортист № 1 при подрастващите. Освен шампионската титла на страната с жените и купата на България при старшата възраст, тя бе най-добрата състезателка на националния отбор до 20 г. през годината, като направи истински фурор на Междуконтиненталното първенство в Мексико, където бе единодушно изпрана за MVP и влезе в идеалния отбор.

– Станислава, след третото място м.г., сега си първа. Как приемаш този избор?

– Много съм благодарна. Благодаря на моите треньори, на целия град, на Общината и на хората, които ме подкрепяха. Изпитвам едно голямо щастие и това е голям успех за мен.

– Изненада ли те този избор?

– Да. Това е голямо признание за мен и съм много щастлива.

– Как оценяваш изминалата 2013 г. за теб?

– Като много успешна за мен и за нашия отбор. Станахме за пореден път шампионки на страната при жените, което ни донесе голямо щастие.

– Разкажи малко повече за Междуконтиненталното първенство в Мексико, което на практика ти донесе това признание…

– Състезавахме се с много добри отбори – Тайланд, Канада, Конго, Австралия, които представяха всички континенти, а България представяше Европа. Показахме, че българският хандбал още съществува. Представихме се достойно – взехме купата и я донесохме в България.

– Ти беше избрана за най-полезен състезател и влезе в идеалния отбор на света…

– Бях много щастлива и затова. Благодаря на хората, които ме подкрепиха и там за признанието „най-полезен състезател” и в „златната седмица”.

– Как видя момичетата от другите отбори, имаше ли някои, които те впечатлиха?

– Да, например Конго бяха много добри, бързи и атлетични, представителки на друга раса. Канадките също бяха много силни. Като цяло всички бяха много добри.

– Разкажи малко повече за себе си, как започна с хандбала?

– Моята майка е била хандбалистка и тя ме заведе за първи път в залата. Нейната бивша треньорка й каза да ме доведе и тя го направи. Бях в трети клас, когато започнах да играя и това продължава вече доста години. В Шумен съм работила с Божидарина Лозанова, а тук мои треньори бяха Зоя Стефанова и в момента Йонка Генчева. Благодаря на всички тях за това, което съм постигнала, защото без тях нямаше да постигна нищо.

– Докъде искаш да стигнеш в хандбала?

– До най-високата цел. Донякъде, където мога да се развивам.

– Къде смяташ, че можеш да продължиш – в националния отбор, в чужбина, в друг клубен тим?

– Живот и здраве да е, всичко с времето си. Не мога да кажа отсега напред за годините.

– Как съчетаваш училището с хандбала?

– Ами мисля че добре. Аз уча в СОУ „Емилиян Станев” и мисля, че успявам да го съчетавам.

– Предстои ти да бъдеш абитуриентка, очертава ти се малко по-наситена година?

– Да, очертава ми се малко по-натоварена година, но се надявам, че ще се справя с всичко това.

– Как гледат съучениците ти на твоята кариера, на отсъствията ти за лагери и мачове с националния отбор?

– Искам да кажа, че моите съученици много ме подкрепят. Дори и за анкетата „Спортист на годината” много ме подкрепяха, за което им благодаря.

– Какво правиш в свободното си време извън хандбала и училище?

– Обичам да се разхождам и да бъда с приятелите си.